Търговският излишък на Китай от 1 трилион долара е проблем за Пекин — и за света

Авторът е професор в Корнел, старши помощник в Брукингс и създател на идния ‘’

Търговският остатък на Китай доближи 1 трилион $ единствено през първите 11 месеца на 2025 година Това би трябвало да е сигнален знак за Пекин и останалата част от свят.

Разрастващият се търговски остатък трагично илюстрира експортната мощност на Китай. Също по този начин обаче, той акцентира проблемите с стопанската система и политиките на държавното управление. Амбициите на Пекин да се показва като бранител на основаната на правила система на световна търговия и да предизвиква значимостта на своята валута в интернационалните финанси също ще бъдат осуетени от подобен огромен остатък. 

Моделът на напредък на Китай става все по-труден за поддържане. След Covid остарялата игра на вложения, подхранвани от заеми, поддържа растежа на Брутният вътрешен продукт макар свиващата се работна мощ и анемичната продуктивност. Слабият напредък на заетостта и заплатите, в комбиниране с падащите цени на парцелите и неналичието на доверие в държавното управление, ограничиха потреблението. Произтичащият дисбаланс сред фабричната продукция и вътрешното ползване оставя износа като единствената алтернатива.

Но експортният подтик на Китай е неприятна прокоба за международната стопанска система. Страната се трансформира в пречка за растежа на международното потребителско търсене, а не в локомотив, който тегли всички останали.

Високите равнища на вложения, значително регистрирани от държавни предприятия, не изплатиха дивиденти в облагите на продуктивността или усъвършенстваните корпоративни облаги. Стремежът на държавното управление да овладее елитните частни предприятия и нарасналото комерсиално напрежение със Съединени американски щати намалиха бизнес доверието и вложенията в частния бранш.

Последната икономическа оценка на Пекин наподобява оптимистична – в края на краищата стопанската система е на път да записва близо 5 % напредък тази година. Правителството явно желае да възвърне салдото на растежа и схваща какво е належащо, с цел да подкрепи потреблението на семействата и да увеличи продуктивността. И въпреки всичко има едва възприятие за неотложност и няма явен график за съответни политически ограничения за реализиране на тези цели.

Вместо това държавното управление популяризира готовността си да употребява макроикономически тласъци, с цел да противодейства на всяко закъснение на растежа. И, както нормално, се пробва да реши проблем, основан от него, посредством интервенция от горната страна надолу. Неотдавнашната политика за „ анти-инволюция “ има за цел да овладее ожесточената конкуренция, която провокира дефлация и понижи корпоративните облаги. Това няма да способства доста за доверието в частния бранш и докара до ненадейно прекъсване на вложенията. По-ниските лихвени проценти и по-лесните условия за кредитиране е малко евентуално да придобият огромна мощ при тези условия.

Пътят към балансиране на растежа е добре прочут. Реформите в пазарите на труда, финансовата система и фискалните връзки сред центъра и провинциите, дружно с ограниченията за подсилване на мрежата за обществена сигурност и подсилване на частните предприятия, са от значително значение. Секторът на услугите е ключът в доста връзки — той може да генерира по-добър напредък на заетостта и също по този начин да помогне за решаването на казуса с потреблението.

Вместо това, високите мита върху износа за Съединени американски щати бяха обезщетени от скока на износа за други страни. За страдание множеството от тях имат затруднени индустриални промишлености и едва вътрешно търсене, което ги прави подвластни от износа за личния им напредък. Неизбежно огромна част от света ще се почувства заставен да издигне протекционистични бариери против офанзивата на китайския експорт.

Твърдата отбрана на Пекин на разпоредбите, ръководещи световната търговия, звучи празно, в случай че употребява тези правила, с цел да обслужва своите краткосрочни цели, като в същото време поврежда вероятностите за напредък на други страни. Твърдението, че Китай не е отговорен за феноменалната конкурентоспособност на своите компании, опровергава държавната поддръжка за производителите и рестриктивните мерки за задграничните експортьори, които получават цялостен достъп до неговите пазари.

Освен това Китай се опита да употребява обменния курс на ренминби като инструмент за подсилване на износа. На необятна търговско-претеглена база, валутата е обезценила през последната година. Трудно е да си представим, че, оставена сама на себе си, страна с непрекъснато огромен търговски остатък ще претърпи обезценяване на валутата.

Централната банка би трябвало да се придържа към уговорката си да разреши на юана да се движи по-свободно в отговор на пазарните сили. Всяко произлизащо от това повишаване би лимитирало съпротивлението на Китай върху международния напредък, като в същото време ще даде на юана по-добър късмет за увеличение на известността му във финансите, в случай че цената му не се преглежда като строго следена от централната банка.

Вместо да се концентрира върху главния напредък на Брутният вътрешен продукт, поддържан от износа, Китай би трябвало да поправи стопанската система си и да овладее комерсиалните си остатъци – поради себе си и поради това на всички останали.